Позволете да ви поздравя с влизането в сила на новия Лисабонски договор. Какво е значението на Лисабонския договор за Вас ? Как виждате личните си отговорности след влизането в сила на Лисабонския договор?
Приветствам влизането в сила на Лисабонския договор, който дойде като компромисно решение между настроенията на тези политици, които виждаха бъдещето на Европа като цялостен политически проект с общи политики и силни европейски институции и по-консервативно настроените политици, които се стремяха само към един икономически и монетарен съюз. Най важното обаче е, че сега Европейския съюз има възможността да продължи напред с реформите на европейските институции и да внесе повече ефективност и прозрачност в работата им, за да бъдат те по-полезни за европейските граждани.
Що се отнася до мен, като член на комисиите по външни отношения и регионална политика взимам активно участие във формирането на общите Европейски политики, като например създаването на Европейската дипломатическа служба, а като член на парламентарната делегация ЕС-САЩ имам отношение и към изработването на общата трансатлантическа политика. Същевременно от изключителна важност за мен са въпросите, свързани с нашия регион, като интеграцията на държавите от Западните Балкани и стартирането на Стратегията за Дунавския регион.
Според Вас как Лисабонският договор ще разшири взаимодействието между Европейския парламент и националните парламенти и гражданите? С какви нови форми и методи на сътрудничество?
С осъществяването на институционалната реформа ще се гарантира по-голяма демократичност и прозрачност на Европейския съюз. Езика, на който говорим в Европа ще стане по-близък и разбираем за гражданите. А именно те са истинските работодатели на народните представители на национално и европейско ниво. Всички ние трябва да осъзнаем и да имаме самочувствието, че сме част от един силен обединен съюз, който вече има ясен адрес пред света, в лицето на своя президент и на върховния представител по външната политика. Сега ЕС може да изрази по-ясно становището си по всички глобални въпроси на човечеството и по-ефективно да защитава интересите на своите граждани.
Кой е най-добрият път за ефективно взаимодействие и сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти на основата на Лисабонския договор?
Аз винаги съм казвал, че когато става въпрос за общи европейски политики, евродепутатът е представител не само на държавата, от която е избран, но и на всичките 27 страни-членки на ЕС. Разсъждавам глобално и когато става дума и за защита на националните интереси, независимо дали принадлежим към различни политически семейства. Преди гласуване би било добре да се направи един общ български прочит на престоящите за гласуване в пленарна зала законови текстове. Ние евродепутатите трябва първо да сме наясно с националния интерс и не би трябвало да има разлика в позициите на колегите от другите партии, когато го защитаваме в ЕП. Няма значение дали сме леви или десни, когато става въпрос за интереса на България, всички трябва да сме обединени. Наш общ дълг е да преведем езика на законодателните актове на европейските институции на близък за хората език. Гражданите трябва да изпитат доверие както към европейските, така и да възвърнат доверието си към българските институции. Това ще възстанови и доверието на европейските партньори към България.
Ще промени ли Лисабонският договор живота на хората и ще ги приближи ли до вземането на решения в ЕС?
Всяко решение, което се взима на европейско ниво ще подлежи на контрол от националните парламенти. От тук ролята на националните парламенти и следователно на гражданите, които избират народните представители ще се засили, тъй като те ще бъдат включени при подготовката и изготвянето на европейските директиви. Така още повече ще се утвърждават принципите на солидарност и субсидиарност в европейската общност.
Смятате ли, че българският парламент, институции, политици и граждани са готови да се възползват от новите възможности, които дава Лисабонският договор?
Лисабонският договор може да донесе само ползи за нашата страна. Посредством него България ще участва още по-активно във формирането на европейските политики и ще бъде фактор за даването на насоките в тези политики. Така, говорейки на един глас с Европа, България ще може да бъде по-влиятелна. Икономическата и политическа интеграция на Европа ще допринесе за по-силна чуваемост за по-малките страни-членки каквато е България.
Как българският парламент ще отговори на новата засилена роля във вземането на решения в ЕС, която Лисабонският договор определя на националните парламенти?
България направи своя избор - да живее в общото европейско семейство, за да бъдем по-сигурни, по-богати и по-силни. Това означава намиране на солидарен компромис при формирането на общите европейски политики. Същевременно в националното правителство остава правото на вето по данъчната, социална, външна политика и промяната на договорите. Деликатния баланс между това, което преставителите на България в европейския икономически и социален дневен ред, застъпват като позиции на европейско равнище и онова, което парламентът формулира като свои становища, трябва да бъде постигнат чрез по-ефективна и прозрачна работа на институциите и осъществяване на активен диалог със структурите на гражданското общество.
