Интервю с евродепутата от Европейската народна партия, д-р Андрей Ковачев
Blogeurope.eu: Измина една година от изборите за Европейски Парламент. Бихте ли разказали кои бяха основните въпроси и инициативи, на които посветихте Вашето внимание оттогава насам?
А. Ковачев: Още преди изборите за Европейски Парламент моето основно желание беше да допринеса за подобряване на имиджа на България в ЕС и възстановяване на накърненото доверие в българските институции. Това е било моя водеща цел през първата година от мандата.Доверие се губи много лесно и бързо, но се възстановява трудно и бавно. Това се случва с всекидневна работа чрез срещи с колеги от ЕП, от ЕК и другите европейски институции, открит диалог с тях, представяне на трудностите с които се сблъскваме и партньорски сътрудничество без игра на криеница, както е била практиката преди това. Мога с радост да отчета, че синхронната работа на българското правителство, българското Народно събрание и нашата дейност в ЕП дават резултат и България отново е гледана с уважение и достойно заема своето място на равноправен член на ЕС.
След влизането на Лисабонският Договор в сила на 01 декември 2009 година пред ЕС се отвориха нови възможности за една много по-силна роля на Съюза при решаването на глобалните предизвикателства – преодоляването на икономическата и финансова криза, спомагане за намирането на приемливи решения на политическите, хуманитарни и военни кризи в света и не на последно място ограничаването на последиците от климатичните промени. За да може наистина ЕС да играе такава активна роля в света е нужна единна европейски външна политика, осъществявана от така заложената в Лисабонския договор Европейска служба за външни действия (ЕСВД) към Върховния представител на ЕС за външната политика и политика за сигурност, г-жа Катрин Аштън.
Конкретно, аз работих активно в Комисията по Външни работи на ЕП по параметрите на новата ЕСВД. Аз отстоявам при създаването на тази служба да бъде отчетен принципа на географския баланс при кадровите назначения. За България като нова страна-членка е важно адекватно да бъде представена в тази служба, както в Брюксел, така и в над 130-те мисии на ЕС по цял свят, които се явяват де факто посолства на ЕС и представляват и България там, където ние нямаме дипломатически мисии. Всяка страна-членка трябва да се чувства съпричастна към тази нова служба, за да може тя наистина да представлява целия ЕС, а не само старите и по-големи страни-членки.
Друга важна тема, по която работих е дефинирането на приоритетите на новата Черноморска стратегия на ЕС. Чрез моите информационни офиси във Варна и Бургас аз съм в постоянен контакт с представителите на местната власт от Черноморските общини. През септември 2010 с мои колеги от Румъния инициирахме изслушване във Външната комисия на ЕП по въпросите на Черноморската стратегия. Целта е да има по-силен ангажимент от страна на ЕС в този регион, предимно свързан с инфраструктурата, енергийната сигурност, околната среда и туризма – все теми от много важно значение за Българското черноморие и България като цяло.
Отпадането на визите за САЩ и Канада също бе сред приоритетите ми. Нееднократно съм защитавал позицията за равно отношение към всички страни членки на ЕС по отношение на визовия режим. На срещата между евродепутати и американски конгресмени през юни, като единствен български член на Делегацията за връзки с САЩ на ЕП, настоях визите за български граждани да отпаднат и получих уверения на колеги конгресмени за тяхното разбиране по въпроса и възможни действия на Конгреса на САЩ в посока отпадане на този режим.
Застъпих се и за интересите на българите зад граница. Заедно с моите български колеги от Европейския Парламент се обърнахме към властите в Украйна на най-високо ниво за решаване на спора около сградата на Асоциацията на българите в Одеса. Тя обединява над 100 дружества, а Общобългарския културен център е и мост между нашите два народа, особено като имаме предвид, че българската общност в Украйна е втората по големина зад граница. Тази инициатива постави българското малцинство на преден план за новите власти в Украйна.
За моя радост през този мандат на ЕП, ние избраните от България евродепутати, работим заедно, когато става въпрос за теми от национален интерес. Имаме традиция да се срещаме веднъж месечно и да правим български прочит на дневния ред на ЕП.
Blogeurope.eu: Как Ви изглежда българското членство една година след като станахте евродепутат? Какво се вижда от Вашата позиция, което може би остава встрани от вниманието на тези, които са тук и коментират Европа може би по-стеснено?
А. Ковачев: Както споменах по-горе, доверие лесно се руши, но бавно се изгражда. Радостното е, че на България вече не се гледа като на корумпирана страна, която злоупотребява с европейски пари, а като на държава, равноправен партньор, способна да спазва общите норми и правила и споделените ценности.
Blogeurope.eu: В момента има големи дебати за бъдещето на Европа, но не разбирано като договори, а като стратегии за развитие, посоки на промяна, реформи в самите страни. От подобна гледна точка, как изглежда Вашата „Европа 2020”?
А. Ковачев: Стратегията „2020” се явява пост-лисабонската стратегия на ЕС. След като Лисабонската стратегия не можа да постигне своите цели, ЕС е много внимателен какви цели си поставя и дали те са наистина постижими за този нов период от 10 години. Един провал на нова европейска стратегия след Лисабонската стратегия би било доста сериозен удар върху самия ЕС. Аз смятам, че това, което видях като решения на Европейския съвет- Европейската стратегия за работни места и растеж – е добър баланс на няколко конкретни цели. Разбира се, някои от тези цели са същите, които бяха и в Лисабонската стратегия – 3% от БВП за научно-изследователска и развойна дейност например, 75%-ва заетост на жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години. Това са конкретните неща. Сред целите остават вредните емисии да бъдат намалени с 20% до 2020 година, да се повиши енергийната ефективност и дела на възобновяемите източници с 20%. ЕС поема ангажимента, ако и другите страни са постигнали едно глобално споразумение, да се стигне до 30% намаление на нивата на парниковите газове. Това са конкретните цифри, другият важен въпрос е инвестиции в какви технологии трябва да бъдат правени в следващите години – дали в т.нар. нови технологии или в инфраструктура, какво да бъде бъдещето на кохезионната политика?
За новите страни-членки смятам, че и двата пътя трябва да бъдат следвани. Това е много важно за нас, тъй като в Източна Европа и в България преди всичко се нуждаем особено от инфраструктурни инвестиции преди да можем да въведем ефективно и високите цифрови технологии в нашите региони. Ще го кажа по-ясно с един пример: трябва ни европейски път до Лом, за да имаме иновационни технологии в Лом.
Blogeurope.eu: Как изглежда разширяването на ЕС в идните години и десетилетие? Как, според Вас, върви този процес и доколко разширяването остава важно за самата идентичност на ЕС? Какво трябва да е поведението на България по време на следващите разширявания?
А. Ковачев: Разширяването продължава да е тема от дневния ред на ЕС. Този процес ще продължи, макар да има и доста скептици. Очаквам преговорите с Хърватия да завършат до края на тази година и страната да подпише договор за присъединяване в началото на 2011 г.
ЕС даде пред страните от Западните Балкани ясна европейска перспектива. Процесът на визова либерализация е стъпка в правилната посока. Интересът на България е нейните съседи да са стабилни и приобщени към европейското семейство.
Blogeurope.eu: Известно е, че работата в Парламента е наситена с постоянни ангажименти, срещи, тежки дебати, затова да Ви помоля да ни разкажете нещо за по-неформалната, куриозната страна на нещата. Имаше ли през изминалите 12 месеца някаква куриозна случка, свързана с работата на институцията?
А. Ковачев: Един наистина куриозен случай беше затвореното небе над Европа след вулкана в Ирландия. Тогава някои от колегите се опасяваха, че няма да могат да стигнат на време за редовната сесия на ЕП в Страсбург. По електронната поща на евродепутатите се разрази истинска битка за и против отмяната на тази сесия в Страсбург като доводите и на двете страни бяха доста сериозни. В крайна сметка куриозното беше, че макар и с малко закъснение на тази сесия присъстваха повече евродепутати, отколкото на други сесии на Парламента. Всеки се беше мотивирал и предприел огромни усилия, за да пристигне на време. Имаше колеги пътували от Мадрид или Лондон до Страсбург с кола или други като мен прекачили се на 3 полета през южна Европа, която беше само свободна за летене, и един влак, за да стигнат до Страсбург.
