Председателят на българската делегация в Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент Андрей Ковачев участва в работата на „летния университет" на Мрежата за европейски идеи от 15 до 17 октомври във Виена. Ковачев, заедно с колегите си от ЕНП и ГЕРБ Мария Неделчева и Емил Стоянов обсъждаха с други политици и експерти бъдещето разширяване на ЕС, излизането от финансовата криза, сигурността на Съюза и социалната политика.
За Дарик Андрей Ковачев разказва за евентуалното приемане в ЕС на Македония и за европейските перспективи пред Турция.
Господин Ковачев, Европейският съюз има ли капацитет за още разширяване?
Според мен се намираме в една фаза на консолидация, защото след Лисабонския договор държавите, на които е обещано и са завършили процеса на преговори - Хърватска и евентуално Исландия, ще бъдат членове на Европейския съюз и то съвсем скоро. Но смятам, че след това ще настъпи процес на консолидация, когато държавите членки трябва да затвърдят реформите, които ще бъдат направени с Лисабонския договор и може би ще трябва да минат няколко години, преди европейските институции да могат да абсорбират нова държава. Няма голяма дискусия за това, че страните от Западните Балкани някой ден ще станат членове на ЕС.
Кога?
Мисля, че тази перспектива е след мандата на настоящия парламент, това означава след повече от пет години. Комисията препоръча започване на преговори с Македония. Това може да стане след като страните членки решат кога точно да стане. Както знаете, Македония има проблеми с две от съседките си - предимно с Гърция, но в последно време, с тези провокации, които се случиха, и с България. Докато тези проблеми не бъдат задоволително решени и с двете страни, не може да говорим за преговори с Македония.
Македония има проблем с Гърция и за НАТО, не изглежда той да се разреши в близко бъдеще...
Вече класическият проблем на Македония е и със самото име, и със самата идентичност на националността македонец. Този проблем е голям за самите граждани на тази Република и съседите - както България и Гърция - не могат да допуснат да се краде тяхната история, за да се създава друга история. Това е основата на проблема и съвсем правилно ние, както и гърците, смятаме това за провокация. Фактите са си факти - съществува такава държава, нямаме никакви претенции към тях. Напротив, първи признахме тяхната независимост, признахме техния език, но не искаме в Македония да съществуват антибългарско говорене и провокации. Не искаме този, който се самоопределя като българин, да бъде поставян под някакъв натиск, да бъде заплашван с изгонване от работа, или както се случи с нашата съгражданка Спаска Митрова - даже заради това нещо да се окаже в затвора.
Премиерът намекна, че заради това нещо България може да се окаже пречка пред членството на Македония в ЕС. България в позиция ли е да налага правила?
България е пълноправен член на ЕС, един от 27-те членове и за да може една друга държава да влезе в Европейския съюз, трябва да има съгласието на България. Видяхте примера с Ирландия - ако тя не беше казала "да", Европейският договор нямаше да влезе в сила. Същото е и с Чехия, ако Вацлав Клаус не подпише договора, той няма да влезе в сила. Така че България е в абсолютното си право да реши дали да подкрепи едно решение или не. Специално за присъединяване на нови държави решението трябва да бъде взето единодушно, така че България може да поставя условия. Но пак повтарям - ние не сме против присъединяването на Македония или на която и да е друга държава от Западните Балкани. Напротив, ние смятаме, че това ще допринесе за стабилността на целия континент и е в наш интерес тези държави да станат в обозримо бъдеще членове на Европейския съюз. Но това може да стане само ако междусъседските проблеми бъдат задоволително решени.
Турция има част, която се намира в Европа. Това означава ли, че има шансове да стане част от Европейския съюз?
На нашата среща имаше много интересна дискусия докъде Турция е европейска и дали въобще има възможност да стане пълноправен член. Мненията са доста разделени, даже в нашето политическо семейство на Европейската народна партия. Подчертавам, че това в никакъв случай не означава европейско членство, но означава спазване на европейски норми, на поведение, на междудържавнически отношения. Ние сме много заинтересовани Турция да спазва всички европейски норми и правила и колкото може повече да прилага европейското законодателство като свое вътрешно законодателство. Въпросът за членство е абсолютно открит. Трябва да се покаже на Турция, че има европейска перспектива и може да бъде наш партньор. Освен това - миналата седмица Европейската комисия предложи от 1 януари да няма визи за влизане в страни от ЕС за Черна гора, Сърбия и Македония. Парламентът каза - защо забравяте Босна и Херцеговина, Косово и Албания.
Защо само Македония, Сърбия и Черна гора да бъдат без визи? Косово, например, е под прякото наблюдение на Европейския съюз. Дори там валутата е евро.
Да, това е парадокс, който беше обсъждан в Европейския парламент миналата седмица. Остават три други държави, за които Европейската комисия не предлага махана на безвизовия режим от началото на следващата година. В парламента приехме становище, че и тези държави трябва да получат такъв безвизов режим, но когато изпълнят техническите изисквания за този режим. Това означава въвеждане на паспорти с биометрични данни, свързване на базите данни на полицията, затягане на граничния контрол и др. Когато тези технически изисквания бъдат изпълнени, Европейският парламент настоява и тези страни да бъдат освободени от визи. Според нас това е изключително важно за приобщаването, особено на младите хора от тези държави в другите европейски страни. Нека отидат да се учат, да видят как живеят техните връстници в другите европейски държави. Между другото, България беше в същото положение преди около десет години, когато за нас също се изискваха визи за страните от Шенген и знаем как се чувствахме, когато трябваше да чакаме за визи пред посолствата на европейските държави. Беше изключително унизително. А пък престъпният контингент - на тях не им трябват визи, те вече са в Европейския съюз. Визите ограничават само обикновените хора, особено младите хора.
